Аз заеквам

Да така съм от малък. Поне каквото знам от родителите ми (до колко е вярно не знам) - започнал съм да заеквам от уплаха. Бил съм в Русе при баба ми и дядо ми. С брат ми сме били в детската стая и на балкона е паднала мълния по време на една буря. Аз съм се уплашил много и ето ме от тогава си нося това.

Някой знае ли какво точно е заекването? Не вярвам човек, който не заеква да знае точно. Това е лош навик. Няма физически недъг. Всичко е тук в главата ти - като дете се случва нещо и започваш да дишаш неправилно. С годините този навик се затвърдява и започваш да изпитваш невъзможност да говориш при специфични съчетания на букви или думи. Заекват главно момчетата - при момичетата се случва много рядко. Каква е точно причината не знам. Възможно е заекването да се предаде от баща на син.

Някой знае ли колко хора в България заекват и как може да се излекува това така да се нарече "заболяване". При някой е много зле и дума не могат да обелят. При други се забелязва само на моменти и то много бегло. Но винаги се забелязва. Поне аз го засичам. Май всеки се оправя както може - с логопеди, баячки, санаториуми и тем подобни. Като дете са ме водили на всичко, само и само да ме оправят. В резултат на това съм напук срещу всеки опит заекването ми да бъде излекувано и смятам, че когато реши то само ще изчезне :)

Честно да си кажа имаше голям ефект само от санаториума в Белово. Не знам дали съществува вече. Ходил съм два пъти. Курса е един месец, като започва с едноседмично пълно мълчание. Трудно е. Но си струва. След това спираш да заекваш. И започва едно промиване на мозъка състоящо се от слушане на дебилни текстове четени много бавно. Има ефект. Започваш да говориш бавно. Накрая тренираш със специфични съчетания на гласни и съгласни. Тренираш да говориш пред много хора, по телефон и тем подобни. Още си пазя един тефтер със преписани всички текстове и упражнения, както и касетка със дебилните текстове. Хората, които ти помагат там поне за мен са страхотни специалисти.

Работата е обаче, че там е прекрасно и красиво, но изолирано място. Когато свърши пак се прибираш в гадната София - в гъчканицата, стреса и забързаното ежедневие. Не можеш да се поддържаш спокоен и всичко се връща. В Белово имаше хора идващи там за пети, шести път. Защо ли...

От както съм женен и още повече, откакто ми се роди моята прекрасна дъщеричка съм много по-добре. Много по-спокоен съм може би. А и жена ми ме приема такъв какъвто съм, за което съм и безкрайно благодарен.

Ако някой иска ще публикувам и текстовете и упражненията. Не знам обаче дали това е редно. Не познавам човека, който ги е разработил и написал, за да му поискам разрешение да направя това.