Войната по пътищата

Баща ми и майка ми решиха да видят Стеличка понеже тя скоро ще направи 6 месеца. Тръгнахме петък с барбурга на бащата. Варела върви впрочем и си дига 120 - 130, което много ме изненада. Седалките са неудобни, а радиото не се чува заради шума от двигателя и свистенето на вятъра в антената. Свистящия варел е уникум автомобил :)

На отиване нямаше проблеми.

Почивните дни минаха добре. Аз си бях със Вили и Стеличка, а бащата и майка ми бяха при едни близки роднини понеже при нас нямаше къде да спят. Идваха ни на гости всеки ден по 2-3 часа. Ходиха на гостита в останалото време да навестят и другите роднини и така. Всичко мина добре преди всичко аз съм най-доволен, защото изкарах още 2 дни около моите момичета.

Днес тръгнахме да се прибираме. Като разумни хора потеглихме на обед за да се приберем преди 6 и големите задръствания. Бащата е стар шофер с повече от 25 години стаж зад волана. Въпреки, че кара бързо преценява много добре нещата. През цялото време си наложи едно темпо 90 - 100 - 110 км/ч. Та малко преди Обнова настигаме някакав, но понеже има насрещно движение, му се лепваме плътно изодзадзе и като се появи малка пролука го резнахме и си продължихме. Всичко спокойно. След 10 минути същия този ни изпреварва изненадващо и набива спирачки пред нас. Мамка му и прасе... Бащата се изправи на нокти наби на време спирачки за да не се боднем в него препсува го как си трябва...

От цялата тази работа така и не разбрах какво направихме на въпросния чиляк дето впрочем возеше още трима човека, имаше по-хубава кола и тн. Издразни се че го задмина един вартбург ли що ли? Откъде тази агресия в тези хора щом се качат в кола?

После що ставали много катастрофи и защо в България за година има повече загинали по пътищата от войната в Ирак за същото време.