КироВица

Тези почивни дни бях малко на село. Трябваше да помогна на баба и дядо да обера една череша, защото те са възрастни и не могат да свършат тази работа. Вчера цял ден висях "горе на черешата" и си припомних малко детските години, когато не слизахме от дърветата и правехме много бели. Селото си е същото с изключение на хората. Опустяло е няма я детската глъчка и всичко е някак по-самотно. Видях някой от децата с които играхме тогава по време на летните ваканции и ми стана приятно и топло, но и някак тъжно че това време няма да се върне вече.

Името на този пост може би е странно, но всъщност това е име на чешма. Изглежда че е кръстена на мъж и жена, но каква е всъщност историята така и не разбрах. Може да попитам дядо някой път - сигурно ще ми разкаже.

Обичам да ходя там. За да отидеш трябва да се спуснеш по една стръмна пътечка, като внимаваш да не се хлъзнеш по някой камъче. После се минава през църковния двор, покрай малката църква, по една пътечка криволичеща между древните каменни кръстове. После има едно леко изкачване. Накрая пътечката завива наляво. Отляво има стръмни варовикови скали, а отпред е чешмата. Малка стара с едно чучурче, от което винаги тече бистра студена вода. Скалата около чешмата е изгладена от стъпките на хората.

Като деца идвахме тук пълнехме дамаджаните, гонехме се, катерехме се по скалите... Сега бях сам пътечката беше окосена, но си личеше че не минават много хора. Налях вода седнах на скалите и се заслушах в птичките. После станах и тръгнах обратно. Хубаво е че пак бях тук - на чешмата от моето детство. И пак като онова време ще занеса студена вода на дядо.

Хубаво е ... и някак е тъжно ...

P.S. Намерих малко снимки от Бели Мел в Google Earth.