Гери ми е подхвърлила за абсолютния свят. Речено - сторено ето го и моето писание.
Мисля си защо нещо трябва да бъде абсолютно? Не може ли да е обикновено и всеки да има своя частица, свое местенце, каквото си иска и каквото си го направи. Мисля си щастливите хора имат ли абсолютен свят, имат ли нещо фикс и нещо идеално в очите на другите. Надали. Изродили сме се, стремим се да изглеждаме щастливи и абсолютни в очите на другите, вместо сами да си създадем своя прекрасен свят без да ни е грижа за хорското мнение.
Преди години бях запален по IRC. Там се запознах с жена ми, намерих верни приятели сблъсках се с кавги и интриги. Та имаше един горещ летен ден, беше някъде по обед и вече не помня кой се "извика" в канала:
На пръв поглед е шашаво и идиотско. За мен обаче това ще направи идеален обяда или деня на един човек. Нека има пиле, нека има крем карамел, нека има бира, НЕКА ИМА каквото си пожелаем :D
Моя свят ако някога успея да го постигна ще е на някое спокойно място, някъде където никой няма да ми се бърка, всички ще са усмихнати, приветливи и готини. Някъде далече ...
Предавам на Антония, Сис и Григор.
Мисля си защо нещо трябва да бъде абсолютно? Не може ли да е обикновено и всеки да има своя частица, свое местенце, каквото си иска и каквото си го направи. Мисля си щастливите хора имат ли абсолютен свят, имат ли нещо фикс и нещо идеално в очите на другите. Надали. Изродили сме се, стремим се да изглеждаме щастливи и абсолютни в очите на другите, вместо сами да си създадем своя прекрасен свят без да ни е грижа за хорското мнение.
Преди години бях запален по IRC. Там се запознах с жена ми, намерих верни приятели сблъсках се с кавги и интриги. Та имаше един горещ летен ден, беше някъде по обед и вече не помня кой се "извика" в канала:
НЕКА ИМА ПИЛЕ С ОРИЗ!!! НЕКА ИМА ПИЛЕ С ОРИЗ!!!
На пръв поглед е шашаво и идиотско. За мен обаче това ще направи идеален обяда или деня на един човек. Нека има пиле, нека има крем карамел, нека има бира, НЕКА ИМА каквото си пожелаем :D
Моя свят ако някога успея да го постигна ще е на някое спокойно място, някъде където никой няма да ми се бърка, всички ще са усмихнати, приветливи и готини. Някъде далече ...
Предавам на Антония, Сис и Григор.
Такаааа... Сега ще се окаже, че сме се срещали онлайн още в края на 90-те ли? :)
Идеален анализ на абсолютизма :-)
Антония, тогава бяхме шепа хора и всички сме се срещали онлайн из IRC-то. Бяха луди месеци и години... Ако трябва да бъде нещо абсолютно - онези чатерски времена бяха абсолютния купон! Йети сигурно ще се съгласи :-)
Fobos, теб те помня :)
Да бяха щури времена. Малко хора, винаги имаше с кой да си кажеш нещо или да се полигавиш :D Антония тогава се подвизавах като war_support.
Еххх...
Абсурд! :D
Интересна комбинация би била абсолютния абсурд! :-)
Всеки ден сме в него топнати до ушите :)
Хахахаха, ах вие...!:)
Ние .... неееее АБСУРД .....