Близки макар и толкова далечни.
Завинаги повярвали един във друг.
Нищо друго няма значение.
Животът е наш, живеем го по своему.
Всички тези думи не изричам просто така.
Нищо друго няма значение.
Търсех упование и го намерих в теб.
Всеки ден за нас е нещо ново.
Търсещ поглед за нов свят.
Нищо друго няма значение.
Не се интересувам от тези, които правят.
Не се интересувам от тези, които знаят.
Но зная.
Близки, макар и толкова далечни.
преписано от 'Metallica' - издено от ЕТ Тодоров
Неделя, Юли 27, 2008
Нищо друго няма значение
Metallica
Отдавна се бях наточил да ходя на Металика - първия концерт в Пловдив го изпуснах заради едногодишния ми престой в родната казарма :D Нищо де след почти 10 години чакане те пак са тук и пак показаха какво могат. Страхотен концерт страхотна атмосфера! Групата и публиката се раздадоха напълно и мога да кажа, че по-добър концерт не съм виждал и няма и скоро да видя сигурно.
С Юли влязохме на стадиона към към шест и половина. Така и не можахме да се намерим с Хриси и Калин, които решиха да влязат по-рано. Тъпканицата беше доста голяма и просто нямаше как да ги намерим. Почти постоянно клетките на Globul отказваха - може би заради претоварване от струпалите се на едно място много хора.
Както и да е след доста пробиване на път в тълпата решихме да спрем точно пред сцената. Изслушахме една, две песни на Sword и после започнаха Down. От двете групи първата значително повече ми хареса. Down бяха по-бавни, по-тежки и някак не ме грабнаха.
Появяването на Металика беше отбелязано с мощен рев от страна на публиката. По време на първата песен Fuel пред нас група хлапета решиха да правят пого. Зад нас обаче имаше няколко двойки и се наложи да спираме ръгащите се за да не премажат момичетата. Погото бързо спря и за моя радост момчетата се преместиха някъде настрани.
Май остарявам - едно време и аз влизах с кеф в такива ръганици . После една седмица имах синини и натъртвания, но преживяването си струваше.
С изключение на няколко песни пях на всички други. Nothing Else Matters, Seek And Destroy, One, Enter Sandman ме оставиха без глас и сили. Няма такова преживяване, няма такава музика!
Всичко свърши концерта беше страхотен и винаги ще си го припомням, когато чуя парчета на Металика. Излязохме от стадиона спокойно. Пихме по бира. Около нас имаше само грейнали лица на щастливи хора. Прибрах се пеша през парка и по пътя постоянно си припявах различни песни.
Една 8 годишна мечта стана реалност. Благодаря Металика!!!
С Юли влязохме на стадиона към към шест и половина. Така и не можахме да се намерим с Хриси и Калин, които решиха да влязат по-рано. Тъпканицата беше доста голяма и просто нямаше как да ги намерим. Почти постоянно клетките на Globul отказваха - може би заради претоварване от струпалите се на едно място много хора.
Както и да е след доста пробиване на път в тълпата решихме да спрем точно пред сцената. Изслушахме една, две песни на Sword и после започнаха Down. От двете групи първата значително повече ми хареса. Down бяха по-бавни, по-тежки и някак не ме грабнаха.
Появяването на Металика беше отбелязано с мощен рев от страна на публиката. По време на първата песен Fuel пред нас група хлапета решиха да правят пого. Зад нас обаче имаше няколко двойки и се наложи да спираме ръгащите се за да не премажат момичетата. Погото бързо спря и за моя радост момчетата се преместиха някъде настрани.
Май остарявам - едно време и аз влизах с кеф в такива ръганици . После една седмица имах синини и натъртвания, но преживяването си струваше.
С изключение на няколко песни пях на всички други. Nothing Else Matters, Seek And Destroy, One, Enter Sandman ме оставиха без глас и сили. Няма такова преживяване, няма такава музика!
Всичко свърши концерта беше страхотен и винаги ще си го припомням, когато чуя парчета на Металика. Излязохме от стадиона спокойно. Пихме по бира. Около нас имаше само грейнали лица на щастливи хора. Прибрах се пеша през парка и по пътя постоянно си припявах различни песни.
Една 8 годишна мечта стана реалност. Благодаря Металика!!!
Понеделник, Юли 21, 2008
Google е мъжко!
Това се вижда като се отвори Google KeyWord Tool :D Та Google има топки. И не само си ги има ами и си ги прехвърля насам натам. Тъйййй ако пуснете лесна заявка ги джурка малко... при по-сложна джурка повече... и цветни на всичкото отгоре... гугълска му работа...
Събота, Юли 12, 2008
Черни Връх
Днес ходихме с Юли на Витоша. Срещнахме се в 9 сутринта на Хладилника и с автобус 93 за нула време бяхме на седалковия лифт "Бай Кръстьо". Току що го бяха отворили, така че почти нямаше опашка. Билетите не бяха скъпи - за автобуса за хижа Алеко ни казаха, че са по 4 лева, докато за седалковия са по 3. Седалката е по-бърза, а и аз я предпочитам, защото в гората е значително по-приятно отколкото в задушния автобус.
Към 10 вече бяхме на "Голи Връх". Времето беше слънчево, топло и на небето нямаше нито едно облаче. Като никога нямаше и вятър. Витоша е прекрасна. Навсякъде зеленина, цветя, пеят птички, чуват се щурчета. Тишина, спокойствие, хората приветливи и усмихнати просто все едно, че си на друга планета.
Тръгнахме нагоре спирахме чат пат да гледаме цветята. Юли направи доста снимки. Вместо да продължим и да заобиколим покрай Ушите минахме напряко по пътеката нагоре. На места имаше доста вода и торфа беше подгизнал. На 2 - 3 пъти щях да нагазя.
Излязохме на платото. Понякога се разминавахме с ранобудни хора, които вече слизаха нодолу. Един два пъти спирахме за почивка. Като се отбихме за черни връх в една от падините имаше сняг запазил се от зимата. Хората спираха, правеха снимки и му се радваха. Точно до него имаше най-прекрасното поточе, което някога съм виждал. Малко с кристално чиста вода. По бреговете му растяха няколко туфи жълти цветя. Реших да си налея вода за пиене. Ужасно студена беше - ръката ми премръзна на два пъти докато напълня шишето.
Нагоре вече стана по-стръмно и доста ме озори. Към 12 бяхме на върха. Влязохме в хижата да се подкрепим. Имаше както винаги топла храна и чай. Изядох две паници боб чорба. Незнам хижарите какво и слагат и как я правят, но винаги ми е била много вкусна. До към един и нещо седяхме пред хижата. Наблизо имаше една компания възрасни туристи, които на бърза ръка извадиха домати и краставици и си спретнаха салата. Доста се тюхкаха, че са си забравили олиото. Да им имам проблемите.
Надолу бяхме по-уморени и слязохме по-бавно. Към 3 се качихме на седалковия лифт. На самата станция в драгалевци видяхме руска баня. На едната стена имаше изрисувано зайче с брезови клонки, а пред самия вход се мъдреше табелка с надпис "Охх... баня...". Тези хора определено не са добре :D
Като се прибрах се оказа че доста съм изгорял. Врата, ръцете и краката ми са здраво червени. Понеже не бях обръснат съм изгорял и на брада. Фън...
Страхотен ден, прекрасна разходка :) Определено трябва скоро пак да повторим.
Към 10 вече бяхме на "Голи Връх". Времето беше слънчево, топло и на небето нямаше нито едно облаче. Като никога нямаше и вятър. Витоша е прекрасна. Навсякъде зеленина, цветя, пеят птички, чуват се щурчета. Тишина, спокойствие, хората приветливи и усмихнати просто все едно, че си на друга планета.
Тръгнахме нагоре спирахме чат пат да гледаме цветята. Юли направи доста снимки. Вместо да продължим и да заобиколим покрай Ушите минахме напряко по пътеката нагоре. На места имаше доста вода и торфа беше подгизнал. На 2 - 3 пъти щях да нагазя.
Излязохме на платото. Понякога се разминавахме с ранобудни хора, които вече слизаха нодолу. Един два пъти спирахме за почивка. Като се отбихме за черни връх в една от падините имаше сняг запазил се от зимата. Хората спираха, правеха снимки и му се радваха. Точно до него имаше най-прекрасното поточе, което някога съм виждал. Малко с кристално чиста вода. По бреговете му растяха няколко туфи жълти цветя. Реших да си налея вода за пиене. Ужасно студена беше - ръката ми премръзна на два пъти докато напълня шишето.
Нагоре вече стана по-стръмно и доста ме озори. Към 12 бяхме на върха. Влязохме в хижата да се подкрепим. Имаше както винаги топла храна и чай. Изядох две паници боб чорба. Незнам хижарите какво и слагат и как я правят, но винаги ми е била много вкусна. До към един и нещо седяхме пред хижата. Наблизо имаше една компания възрасни туристи, които на бърза ръка извадиха домати и краставици и си спретнаха салата. Доста се тюхкаха, че са си забравили олиото. Да им имам проблемите.
Надолу бяхме по-уморени и слязохме по-бавно. Към 3 се качихме на седалковия лифт. На самата станция в драгалевци видяхме руска баня. На едната стена имаше изрисувано зайче с брезови клонки, а пред самия вход се мъдреше табелка с надпис "Охх... баня...". Тези хора определено не са добре :D
Като се прибрах се оказа че доста съм изгорял. Врата, ръцете и краката ми са здраво червени. Понеже не бях обръснат съм изгорял и на брада. Фън...
Страхотен ден, прекрасна разходка :) Определено трябва скоро пак да повторим.
Сряда, Юли 09, 2008
WinSock
От година и кусур пиша програми работещи с интернет протоколи на Delphi. Ползвам Ararat Synapse, който си е на основа WinSock. Компонента е лек, горе долу добре написан и върши работа за многонишкови приложения. Последно време обаче започвам да му забелязвам някой проблеми, които хич не ми харесват.
Реших да си напиша нещо мое пак с WinSock. Synapse е със синхронни сокети, решавам мойто да е със асинхронни уж за по-бързо и по-добре. Отначало имах малко проблеми докато разбера коя функция за какво е, как да използвам WinSock events и така нататък. И така почти съм готов и решавам да тествам. Директни заявки с http минават без проблем.
Реших да сложа и възможност за SOCKS4 проксита. Добавих го лесно. При теста обаче се натъкнах на гаден проблем. Ако проксито е в ред пускам connect и чакам на FD_CONNECT event за да съм сигурен че съм се закачил. Събитието си идва и аз си продължавам нататък. Ако обаче проксито е мъртво и пробвам да се закача за затворен порт например се получава следното:
- connect минава.
- WaitForSingleObject на event FD_CONNECT се сигналва.
- WSAGetLastError връща WSAEWOULDBLOCK.
Всичко това ме завърта в безкраен цикъл и единственото, което ме спира е таймаут. Въпреки че конекцията отдавна е затворена аз вися като прани гащи до таймаут. Накрая стигнах до решението да гледам връзката с WireShark. Правя заявката пуска се пакет SYN, машината със затворения порт ми връща RST, ACK. Така три пъти и дотам.
Започнах да се питам защо WSAGetLastError не ми връща грешка че връзката е вече затворена? След малко повече ровене по MSDN и Google се оказа, че WSAGetLastError връща само грешки за WinSock, и ако искам да видя какво става с връзката трябва да викам getsockopt с опция SO_ERROR. Това последното наистина ми върна вярната грешка. Проблема в крайна сметка реших като викнах и двете функции. Ако getsockopt върне грешка взимам нея, инъче карам със WSAGetLastError.
/me доволен :D
Реших да си напиша нещо мое пак с WinSock. Synapse е със синхронни сокети, решавам мойто да е със асинхронни уж за по-бързо и по-добре. Отначало имах малко проблеми докато разбера коя функция за какво е, как да използвам WinSock events и така нататък. И така почти съм готов и решавам да тествам. Директни заявки с http минават без проблем.
Реших да сложа и възможност за SOCKS4 проксита. Добавих го лесно. При теста обаче се натъкнах на гаден проблем. Ако проксито е в ред пускам connect и чакам на FD_CONNECT event за да съм сигурен че съм се закачил. Събитието си идва и аз си продължавам нататък. Ако обаче проксито е мъртво и пробвам да се закача за затворен порт например се получава следното:
- connect минава.
- WaitForSingleObject на event FD_CONNECT се сигналва.
- WSAGetLastError връща WSAEWOULDBLOCK.
Всичко това ме завърта в безкраен цикъл и единственото, което ме спира е таймаут. Въпреки че конекцията отдавна е затворена аз вися като прани гащи до таймаут. Накрая стигнах до решението да гледам връзката с WireShark. Правя заявката пуска се пакет SYN, машината със затворения порт ми връща RST, ACK. Така три пъти и дотам.
Започнах да се питам защо WSAGetLastError не ми връща грешка че връзката е вече затворена? След малко повече ровене по MSDN и Google се оказа, че WSAGetLastError връща само грешки за WinSock, и ако искам да видя какво става с връзката трябва да викам getsockopt с опция SO_ERROR. Това последното наистина ми върна вярната грешка. Проблема в крайна сметка реших като викнах и двете функции. Ако getsockopt върне грешка взимам нея, инъче карам със WSAGetLastError.
/me доволен :D
Събота, Юли 05, 2008
БлогДенДен
Днес този блог навършва 3 години. Много ли са малко ли са незнам. Колкото толкоз. Чесно да си кажа не очаквах това място да просъществува толкова. За две години откакто има закачен Google Analytics 13к посещения :D
Вторник, Юли 01, 2008
Абсолютен?
Гери ми е подхвърлила за абсолютния свят. Речено - сторено ето го и моето писание.
Мисля си защо нещо трябва да бъде абсолютно? Не може ли да е обикновено и всеки да има своя частица, свое местенце, каквото си иска и каквото си го направи. Мисля си щастливите хора имат ли абсолютен свят, имат ли нещо фикс и нещо идеално в очите на другите. Надали. Изродили сме се, стремим се да изглеждаме щастливи и абсолютни в очите на другите, вместо сами да си създадем своя прекрасен свят без да ни е грижа за хорското мнение.
Преди години бях запален по IRC. Там се запознах с жена ми, намерих верни приятели сблъсках се с кавги и интриги. Та имаше един горещ летен ден, беше някъде по обед и вече не помня кой се "извика" в канала:
На пръв поглед е шашаво и идиотско. За мен обаче това ще направи идеален обяда или деня на един човек. Нека има пиле, нека има крем карамел, нека има бира, НЕКА ИМА каквото си пожелаем :D
Моя свят ако някога успея да го постигна ще е на някое спокойно място, някъде където никой няма да ми се бърка, всички ще са усмихнати, приветливи и готини. Някъде далече ...
Предавам на Антония, Сис и Григор.
Мисля си защо нещо трябва да бъде абсолютно? Не може ли да е обикновено и всеки да има своя частица, свое местенце, каквото си иска и каквото си го направи. Мисля си щастливите хора имат ли абсолютен свят, имат ли нещо фикс и нещо идеално в очите на другите. Надали. Изродили сме се, стремим се да изглеждаме щастливи и абсолютни в очите на другите, вместо сами да си създадем своя прекрасен свят без да ни е грижа за хорското мнение.
Преди години бях запален по IRC. Там се запознах с жена ми, намерих верни приятели сблъсках се с кавги и интриги. Та имаше един горещ летен ден, беше някъде по обед и вече не помня кой се "извика" в канала:
НЕКА ИМА ПИЛЕ С ОРИЗ!!! НЕКА ИМА ПИЛЕ С ОРИЗ!!!
На пръв поглед е шашаво и идиотско. За мен обаче това ще направи идеален обяда или деня на един човек. Нека има пиле, нека има крем карамел, нека има бира, НЕКА ИМА каквото си пожелаем :D
Моя свят ако някога успея да го постигна ще е на някое спокойно място, някъде където никой няма да ми се бърка, всички ще са усмихнати, приветливи и готини. Някъде далече ...
Предавам на Антония, Сис и Григор.
