Понеже от доста време не съм се появявал тук искам да честитя новата година на тези, с които не съм се чувал и няма как да го направя. За много години ПРИЯТЕЛИ! Нека тази година ви донесе много успехи, радости и по-малко ядове :)
Та изминалите празници за мен лично не бяха кой знае какво. Коледа прекарах в София, защото бях болен леко. След гаден грип продължих да си кашлям и стана бронхит. Резултата торба с лекарства и една седмица в София.
Нова година като почти всяка пак беше котсузлийска :) Вечерта преди празника дойдоха на Вили брат и жена му и Светльо. Започна типичното лудуване да децата. Играха караха се джанкаха се всичко си беше добре. По едно време обаче ненайно как на Светьо му хрумна да бутне едно дърво от кофата с дървата. По закона за всеобщата гадост то падна зад камината и счупи един кран. Потече вода и стана живо чудо :) До другия ден на обед стояхме на студено и се топлехме с климатиците. Е нищо ще ни върви по вода.
Толкоз за празниците.
Сняг сняг ех как обичам да вали. Небето да стане розово и навсякъде да има пелена от снежинки. Мърсотията и сивото да са засипани и да се вижда само красивия искрящ бял сняг. Повече от час се прибирах през снега видях много ядосани шофьори и премръзнали хора по спирките. Аз бях щастлив.
Та изминалите празници за мен лично не бяха кой знае какво. Коледа прекарах в София, защото бях болен леко. След гаден грип продължих да си кашлям и стана бронхит. Резултата торба с лекарства и една седмица в София.
Нова година като почти всяка пак беше котсузлийска :) Вечерта преди празника дойдоха на Вили брат и жена му и Светльо. Започна типичното лудуване да децата. Играха караха се джанкаха се всичко си беше добре. По едно време обаче ненайно как на Светьо му хрумна да бутне едно дърво от кофата с дървата. По закона за всеобщата гадост то падна зад камината и счупи един кран. Потече вода и стана живо чудо :) До другия ден на обед стояхме на студено и се топлехме с климатиците. Е нищо ще ни върви по вода.
Толкоз за празниците.
Сняг сняг ех как обичам да вали. Небето да стане розово и навсякъде да има пелена от снежинки. Мърсотията и сивото да са засипани и да се вижда само красивия искрящ бял сняг. Повече от час се прибирах през снега видях много ядосани шофьори и премръзнали хора по спирките. Аз бях щастлив.




За много, младежо, ам... нека право в очи да си го кажем, а? Другата седмица?;)